Feb 7, 2010, 6:57 PM

Снежният човек

  Poetry » Civic
1.4K 0 7

Две маслинки за очички,
морковче за нос голям
и врабчета ято птички
сгряват поглед премалял
на замръзващо вън тяло
с пеперудена душа,
що било е нявга младо
и е гледало деца.
Шоколадче за устичка,
одеялце за гърба
правят мъничка рекичка
в поглед пълен със тъга,
който нявга бе усмихнат,
имаше безброй мечти,
без да бъде все потиснат,
както днес е от лъжи.
Две маслинки за очички,
морковче и шоколад
ще достигнат ли за всички
гладни в лъскавия свят!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...