Feb 7, 2010, 6:57 PM

Снежният човек

  Poetry » Civic
1.4K 0 7

Две маслинки за очички,
морковче за нос голям
и врабчета ято птички
сгряват поглед премалял
на замръзващо вън тяло
с пеперудена душа,
що било е нявга младо
и е гледало деца.
Шоколадче за устичка,
одеялце за гърба
правят мъничка рекичка
в поглед пълен със тъга,
който нявга бе усмихнат,
имаше безброй мечти,
без да бъде все потиснат,
както днес е от лъжи.
Две маслинки за очички,
морковче и шоколад
ще достигнат ли за всички
гладни в лъскавия свят!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...