Feb 7, 2010, 6:57 PM

Снежният човек

  Poetry » Civic
1.4K 0 7

Две маслинки за очички,
морковче за нос голям
и врабчета ято птички
сгряват поглед премалял
на замръзващо вън тяло
с пеперудена душа,
що било е нявга младо
и е гледало деца.
Шоколадче за устичка,
одеялце за гърба
правят мъничка рекичка
в поглед пълен със тъга,
който нявга бе усмихнат,
имаше безброй мечти,
без да бъде все потиснат,
както днес е от лъжи.
Две маслинки за очички,
морковче и шоколад
ще достигнат ли за всички
гладни в лъскавия свят!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселин Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...