25 окт. 2006 г., 12:50

Содомитски разказ

862 0 5

До мокрите мраморни стени
на старата църква
в спазми
тялото ми
си почива.
(Като сянката на купола
под могъщото небе.)

Смее се в гробна молитва
и с очи блеснали -
заровени в мишите дупки
край зида.

Аз обичам Бог.
Но всяка взаимност
е като анатема
в аванс.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е,че си го осъзнал...така се преодолява,надраства...Поздрав!
  • аз вече казах...3
  • Ама наистина много странни неща излива мисълта ти.
    А и това "Содомитски разказ", дано заглавието не идва от:
    содомит, содомия или библейския град Содом.
    Но ако не е от там, тогава какво ли означава?

    Поздрав и усмивка.
  • Искал си да кажеш нещо и с трите си стиха, не можах да те разбера Но ти си знаеш...преполагам.
  • Просто - и за трите стиха ???!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...