25 oct 2006, 12:50

Содомитски разказ 

  Poesía
692 0 5

До мокрите мраморни стени
на старата църква
в спазми
тялото ми
си почива.
(Като сянката на купола
под могъщото небе.)

Смее се в гробна молитва
и с очи блеснали -
заровени в мишите дупки
край зида.

Аз обичам Бог.
Но всяка взаимност
е като анатема
в аванс.

© Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е,че си го осъзнал...така се преодолява,надраства...Поздрав!
  • аз вече казах...3
  • Ама наистина много странни неща излива мисълта ти.
    А и това "Содомитски разказ", дано заглавието не идва от:
    содомит, содомия или библейския град Содом.
    Но ако не е от там, тогава какво ли означава?

    Поздрав и усмивка.
  • Искал си да кажеш нещо и с трите си стиха, не можах да те разбера Но ти си знаеш...преполагам.
  • Просто - и за трите стиха ???!!!
Propuestas
: ??:??