18 мая 2024 г., 08:32

Софийска рапсодия "Влада"

365 2 2

СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"

 

... вдън небесните предели пъплят облачета бели,

питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –

нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета

и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях,

сигурно летят по "Руски" лекокрилите ти блузки

и от щанда за закуски си купуваш вафла с крем? –

 

и на пейката във парка вадиш скришната цигарка,

вече спрях да ти се мяркам, ти забрави ме съвсем,

намерѝ ме на дисплея? – питай как без теб живея,

сам-самин тропосвам кея, сетне – стихналия бряг,

пролетта се бави с ери! – Витоша в мъгла трепери.

Прегърни ме? Твой Валери. Ида с варненския влак.

 

16 май 2024 г.

гр. Варна, 5, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...