18 мая 2024 г., 08:32

Софийска рапсодия "Влада"

367 2 2

СОФИЙСКА РАПСОДИЯ "ВЛАДА"

 

... вдън небесните предели пъплят облачета бели,

питам се сега къде ли мислиш си за мен под тях? –

нейде на Петте кьошета вейваш рокля на райета

и нехаеш за Поета? – в стих събрал сълза и смях,

сигурно летят по "Руски" лекокрилите ти блузки

и от щанда за закуски си купуваш вафла с крем? –

 

и на пейката във парка вадиш скришната цигарка,

вече спрях да ти се мяркам, ти забрави ме съвсем,

намерѝ ме на дисплея? – питай как без теб живея,

сам-самин тропосвам кея, сетне – стихналия бряг,

пролетта се бави с ери! – Витоша в мъгла трепери.

Прегърни ме? Твой Валери. Ида с варненския влак.

 

16 май 2024 г.

гр. Варна, 5, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...