Софийското летище
На Софийското летище днес
бе пълно с хора и коли.
Наоколо тягостно, шумно
и куфари, пакетирани в тиксо.
На чекинг опашката дълга,
редяха се нашите млади деца.
Оглеждаха се някак любопитно
и стискаха своя ръчен багаж.
Буцата в гърлото ме душеше,
там е и моето скъпо внуче,
най-хубавото, най-доброто
и то с връстниците вървеше.
Запътили се нашите рожби,
за далечна Америка пътуват.
На студентска бригада отиват,
друг свят, уж по-хубав, да видят.
Къде изчезна нашата родина,
зелени поля и планини високи.
С реки и буйно шумящи потоци
и хора, живели с достойнство.
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
