9 ago 2012, 0:16

Софийското летище 

  Poesía » Civil
714 1 12

На Софийското летище днес 

бе пълно с хора и коли.

Наоколо тягостно,  шумно

и куфари,  пакетирани в тиксо.

 

На чекинг опашката дълга,

редяха се нашите млади деца.

Оглеждаха се някак любопитно

и стискаха своя ръчен багаж.

 

Буцата в гърлото ме душеше,

там е и моето скъпо внуче,

най-хубавото, най-доброто

и то с връстниците  вървеше.

 

Запътили се нашите рожби,

за далечна Америка  пътуват.

На студентска бригада отиват,

друг свят, уж по-хубав, да видят.

 

Къде изчезна нашата родина,

зелени поля и планини високи.

С реки и буйно шумящи потоци

и хора, живели с достойнство.

 

 

.

 

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Геновева,Благодаря за искрения коментар.Права си и споделям мнението Ви.
  • Винаги ще има хора, които няма да искат да разберат, че само емоция не може да докара поезия, винаги! Така че, Митко, възмущенията ти са глас в пустиня, за жалост...
    Елена, разделението на текста ти на по четири реда не го прави поезия, извинявай! Всеки човек има емоции, но не всеки съумява да ги пресътвори в поетичен текст. Този не е такъв; само разказваш нещо, което ти е направило впечатление, без дори да си се потрудила за евентуална рима, да не говорим за повече...
    Във форума на сайта има няколко теми относно това - кое определя един текст да е поетичен; и то доста подробно.
    Прости ми, ако съм накърнила човешките ти чувства, но веруюто ми е, че истината е по-важна и бях искрена.
  • Гледай го от добрата му страна, Елена...Ще се върне обогатен с много впечатления...а и ще се чувате, с връзките е по- добре от тук, чува се толкова ясно...
  • Мила Радка, благодаря за коментара и това, че ме разбираш.Някога и ние ходехме на бригади и те бяха, хубави спомени от младостта.Но да изпращам внук си на бригада в Америка, ме боли.
  • Къде изчезна нашата родина,
    зелени поля и планини високи.
    С реки и буйно шумящи потоци

    Eлена, разбирам чувствата, които те вълнуват, да ти се върне жив и здрав внука...ама това дето си го написала, че къде да е България, ако човек я обича я обича не заради материалното благоденствие в нея, и реки си имаме и природа ...и всичко си е на мястото стига очи да имаш за него, но тия деца трябва да се научат да го ценят...не да плащаме скъпи и прескъпи уроци по английски...
  • Елена, не визирам политико-икономическото състояние на държавата, нито решенията на сульо и пульо къде да вървят, а говора за това недомисле което си шльопнала в раздел "Поезия"!
    Съжалявам, че се върнах на тая страница, няма да се повтори...това тук е по-лошо и от чалгата...
  • Димитър, всеки избира своя път.Но жалкото е, че младите напускат страната ни.Ти решавай какво ще правиш !
  • Това трябва да е поезия, така ли? и то гражданска?
    ...абе що всички са се раздраскали и пълнят сайта с простотии бе...
    ужас... ще взема и аз да емигрирам накрая...
  • Нещо почва да ни се сърди.Благодаря Нинче !
  • Мила Ели.Ти си ми единствената надежда,че всичко е за добро.Аз малко трудно го приемам.Но нали съм рак, искам всички да са около мен.Много те обичам.
    Минка, благодаря, че ми писа.С приятелки като Вас се чувствам по - сигурна.
  • Живи,здрави и достойни!
    Да се върнат и да променят всичко към добро в тази наша Родина!
    Поздрав!
  • В ново време живеем, Елена – Светът отвори вратите си...
    Нека отлитат живи и здрави!
    Небето е едно над цялата Земя...
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??