Aug 9, 2012, 12:16 AM

Софийското летище

  Poetry » Civic
842 1 12

На Софийското летище днес 

бе пълно с хора и коли.

Наоколо тягостно,  шумно

и куфари,  пакетирани в тиксо.

 

На чекинг опашката дълга,

редяха се нашите млади деца.

Оглеждаха се някак любопитно

и стискаха своя ръчен багаж.

 

Буцата в гърлото ме душеше,

там е и моето скъпо внуче,

най-хубавото, най-доброто

и то с връстниците  вървеше.

 

Запътили се нашите рожби,

за далечна Америка  пътуват.

На студентска бригада отиват,

друг свят, уж по-хубав, да видят.

 

Къде изчезна нашата родина,

зелени поля и планини високи.

С реки и буйно шумящи потоци

и хора, живели с достойнство.

 

 

.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Геновева,Благодаря за искрения коментар.Права си и споделям мнението Ви.
  • Винаги ще има хора, които няма да искат да разберат, че само емоция не може да докара поезия, винаги! Така че, Митко, възмущенията ти са глас в пустиня, за жалост...
    Елена, разделението на текста ти на по четири реда не го прави поезия, извинявай! Всеки човек има емоции, но не всеки съумява да ги пресътвори в поетичен текст. Този не е такъв; само разказваш нещо, което ти е направило впечатление, без дори да си се потрудила за евентуална рима, да не говорим за повече...
    Във форума на сайта има няколко теми относно това - кое определя един текст да е поетичен; и то доста подробно.
    Прости ми, ако съм накърнила човешките ти чувства, но веруюто ми е, че истината е по-важна и бях искрена.
  • Гледай го от добрата му страна, Елена...Ще се върне обогатен с много впечатления...а и ще се чувате, с връзките е по- добре от тук, чува се толкова ясно...
  • Мила Радка, благодаря за коментара и това, че ме разбираш.Някога и ние ходехме на бригади и те бяха, хубави спомени от младостта.Но да изпращам внук си на бригада в Америка, ме боли.
  • Къде изчезна нашата родина,
    зелени поля и планини високи.
    С реки и буйно шумящи потоци

    Eлена, разбирам чувствата, които те вълнуват, да ти се върне жив и здрав внука...ама това дето си го написала, че къде да е България, ако човек я обича я обича не заради материалното благоденствие в нея, и реки си имаме и природа ...и всичко си е на мястото стига очи да имаш за него, но тия деца трябва да се научат да го ценят...не да плащаме скъпи и прескъпи уроци по английски...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...