София

11 авг. 2019 г., 16:35

Поэзия » Философская

1364 0 1

София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.

Настана грохотна тишина.
Къде си? Говори,
покажи се ти сега,
и сърцето си отвори.

Защо мълчиш, и нищо не казваш?
Нищо не разбирам.
С мълчание ли ме наказваш?
Така ли да разбирам?

София, скъпа моя усмихни се.
Покажи си прелестта!
Моля те, недей тъжи се.
Стъпчи им подлостта.

С.К.М❤

София

Свързани произведения

Комментарии

Предложения