София, виж романса днес,
Фалшиви думи, дори усмивки.
Лъжи, поднесени с финес,
Тънки и прозрачни обвивки.
Настана грохотна тишина.
Къде си? Говори,
покажи се ти сега,
и сърцето си отвори.
Защо мълчиш, и нищо не казваш?
Нищо не разбирам.
С мълчание ли ме наказваш?
Така ли да разбирам?
София, скъпа моя усмихни се.
Покажи си прелестта!
Моля те, недей тъжи се.
Стъпчи им подлостта.
С.К.М❤
© Никалас Борисов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...