СОФРА, ЗА ОБИЧ НАРЕДЕНА
Това са предрешени битки.
И в тях не виждам победител.
Ти бързаше да се наситиш
и да преминеш през бедите.
Останаха непожелани
и като прочит – маловажни.
копнежи, страхове и рани –
боклук, изронен по паважа.
Сега обаче се завръщаш –
по-уморен от щърк след полет,
в торбата – недояден къшей,
самотник в тъжната си пролет.
Ще стопля грубите ти длани,
паница с леща ще ти сложа.
Не проговарям да останеш.
С теб любовта е невъзможна.
© Валентина Йотова Все права защищены