Сомнамбул
Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта..
От утрото – когато се събуждам,
тогава ми е страшно – че те няма,
и търся те с очи, и имам нужда,
поне да те докосна, да те хвана...
А после ми е тъжно... И реално.
Прочитам призрачните си писания,
и правил съм любов – скандално,
без капка срам, и оправдания...
Лудувал съм по тъмното със тебе,
по кожата ми вместо със червило,
изцапал съм я – бялата постеля,
със малко сол, и със мастило...
Най-мъчно е, когато осъзная,
в живота ми самотен и банален,
във теб се влюбих, без да знаеш,
докато ме четеш, съм виртуален...
Обичам те в деня си, и мечтая,
а в нощите ми просто си кошмар,
наяве те жадувам, но си трая,
ти сутрин ме целувай! Със шамар...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.05.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
