Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта..
От утрото – когато се събуждам,
тогава ми е страшно – че те няма,
и търся те с очи, и имам нужда,
поне да те докосна, да те хвана...
А после ми е тъжно... И реално.
Прочитам призрачните си писания,
и правил съм любов – скандално, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация