Сомнамбул
Сомнамбул
Откакто те видях – и те сънувам,
и вечер ме е страх – да не заспя,
а никога не вярвах в сомнамбули,
на сън дори, ти пиша във нощта..
От утрото – когато се събуждам,
тогава ми е страшно – че те няма,
и търся те с очи, и имам нужда,
поне да те докосна, да те хвана...
А после ми е тъжно... И реално.
Прочитам призрачните си писания,
и правил съм любов – скандално,
без капка срам, и оправдания...
Лудувал съм по тъмното със тебе,
по кожата ми вместо със червило,
изцапал съм я – бялата постеля,
със малко сол, и със мастило...
Най-мъчно е, когато осъзная,
в живота ми самотен и банален,
във теб се влюбих, без да знаеш,
докато ме четеш, съм виртуален...
Обичам те в деня си, и мечтая,
а в нощите ми просто си кошмар,
наяве те жадувам, но си трая,
ти сутрин ме целувай! Със шамар...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
07.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
