Сонет 31
Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда
за нощите изстрадани безчет,
трънливата пътечка водеща към Ада
с отровните стрели от твоя арбалет.
Луната едничка те изпраща
със изтънелия си сърп
и ледена мъгла обгръща
самотно извървяния ти път.
Така отива си поетът - единак
и спомен не остава - само мрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аластор Все права защищены
