Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда
за нощите изстрадани безчет,
трънливата пътечка водеща към Ада
с отровните стрели от твоя арбалет.
Луната едничка те изпраща
със изтънелия си сърп
и ледена мъгла обгръща
самотно извървяния ти път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up