Alastor (Аластор) Alastor (Аластор)
7 101
May 10, 2016, 2:47 PM

Сонет 31

590 0 5

 

 

 

Ти, който Муза не една погуби

и днес си тръгваш нажален,

че никой веч' сърцето ти не люби

от нежни ласки запленен.

 

Торбичка стихове е твоята награда

за нощите изстрадани безчет,

трънливата пътечка водеща към Ада

с отровните стрели от твоя арбалет.

 

Луната едничка те изпраща 

със изтънелия си сърп

и ледена мъгла обгръща

самотно извървяния ти път.

 

        Така отива си поетът - единак

        и спомен не остава - само мрак.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Напротив, споменът остава...

    ...Ти, който Муза не една погуби
    и днес си тръгваш нажален...

    Колко е крехка красотата и колко лесно се ранява... Но дали тя помни поета или той нея, спомен има! Много красиво стихотворение, Аластор! Поздравления и от мен.
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Тъжно, но хубаво написано! Поздравления!
  • Alastor (Аластор)
    Alastor (Аластор)
    vega666 (Младен Мисана)- Да, прав си за мрака, че е ден от тъмнина.
    Но тук до голама степен са ми влияли спомените за Музите които "пърхаха" като птички около поетите на Ангел Кънчев 5 и един приятел - поет и преводач, който изгубих.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Напомни ми за текста на Пол Клодел, озаглавен "Отпътуването на Лао Дзъ", Аластор. Наистина е тъжно, но е вярно. Ала мракът за поета е всъщност ден от тъмнина:

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/den-ot-tymnina

    Поздравявам те за истинния стих!
  • geni24 (Евгения Георгиева)
    geni24 (Евгения Георгиева)
    Тъжно и някак самотно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0