Сонет 31
Ти, който Муза не една погуби
и днес си тръгваш нажален,
че никой веч' сърцето ти не люби
от нежни ласки запленен.
Торбичка стихове е твоята награда
за нощите изстрадани безчет,
трънливата пътечка водеща към Ада
с отровните стрели от твоя арбалет.
Луната едничка те изпраща
със изтънелия си сърп
и ледена мъгла обгръща
самотно извървяния ти път.
Така отива си поетът - единак
и спомен не остава - само мрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
