10 мая 2025 г., 23:45  

Сонет за пътуващия влак

608 8 20

И ето! Сред многото хора пристъпвам,

билетът ми има посока и цел. 

Сърцето ми тупка, от радост потръпвам, 

Ще тръгна, където и ти си поел.

 

Вързопче от спомени, мисли и чувства:

това съм си взела наместо багаж. 

Гласът ти, гласът ти къде е се вслушвам...

Дали не сънувам отново мираж?

 

Кондукторът дава, наместо да къса

билет лотариен на всеки от нас. 

Нима паметта ми е толкова къса?

Не бих те сменила за нищичко аз!

 

Пътувам към тебе, пътувам с надежда, 

че влакът вълшебник натам ме отвежда! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, гласували за стихотворението! За мен вашите 15 гласа са повод за гордост, но и самовзискателност
  • Благодаря, Петя!
  • Благодаря, Таня! Всички пътуваме на крилете на мечтите си
  • Успех, Бо!
    Дано влакът на надеждата те заведе до мечтаното място!
  • Благодаря, Латинка! Желая ти топлина и уют в този дъждовен ден!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...