10 мая 2025 г., 23:45  

Сонет за пътуващия влак

607 8 20

И ето! Сред многото хора пристъпвам,

билетът ми има посока и цел. 

Сърцето ми тупка, от радост потръпвам, 

Ще тръгна, където и ти си поел.

 

Вързопче от спомени, мисли и чувства:

това съм си взела наместо багаж. 

Гласът ти, гласът ти къде е се вслушвам...

Дали не сънувам отново мираж?

 

Кондукторът дава, наместо да къса

билет лотариен на всеки от нас. 

Нима паметта ми е толкова къса?

Не бих те сменила за нищичко аз!

 

Пътувам към тебе, пътувам с надежда, 

че влакът вълшебник натам ме отвежда! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, гласували за стихотворението! За мен вашите 15 гласа са повод за гордост, но и самовзискателност
  • Благодаря, Петя!
  • Благодаря, Таня! Всички пътуваме на крилете на мечтите си
  • Успех, Бо!
    Дано влакът на надеждата те заведе до мечтаното място!
  • Благодаря, Латинка! Желая ти топлина и уют в този дъждовен ден!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...