10 мая 2025 г., 23:45  

Сонет за пътуващия влак

610 8 20

И ето! Сред многото хора пристъпвам,

билетът ми има посока и цел. 

Сърцето ми тупка, от радост потръпвам, 

Ще тръгна, където и ти си поел.

 

Вързопче от спомени, мисли и чувства:

това съм си взела наместо багаж. 

Гласът ти, гласът ти къде е се вслушвам...

Дали не сънувам отново мираж?

 

Кондукторът дава, наместо да къса

билет лотариен на всеки от нас. 

Нима паметта ми е толкова къса?

Не бих те сменила за нищичко аз!

 

Пътувам към тебе, пътувам с надежда, 

че влакът вълшебник натам ме отвежда! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, гласували за стихотворението! За мен вашите 15 гласа са повод за гордост, но и самовзискателност
  • Благодаря, Петя!
  • Благодаря, Таня! Всички пътуваме на крилете на мечтите си
  • Успех, Бо!
    Дано влакът на надеждата те заведе до мечтаното място!
  • Благодаря, Латинка! Желая ти топлина и уют в този дъждовен ден!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...