И ето! Сред многото хора пристъпвам,
билетът ми има посока и цел.
Сърцето ми тупка, от радост потръпвам,
Ще тръгна, където и ти си поел.
Вързопче от спомени, мисли и чувства:
това съм си взела наместо багаж.
Гласът ти, гласът ти къде е се вслушвам...
Дали не сънувам отново мираж?
Кондукторът дава, наместо да къса
билет лотариен на всеки от нас.
Нима паметта ми вече е къса?
Не бих те сменила за нищичко аз! ...