21 янв. 2020 г., 08:16

Сонетът

2.2K 6 14

… и сякаш на кутийка за бижута 

с надежда вдигам лекия капак. 

С прецизност ювелирна, някой пак 

създал е прелест, никъде нечута. 

 

Твореца ще дамгосат днес, че луд е – 

в обков от смисъл да открива как 

се вграждат думите и всеки знак. 

Нормален може да го сметнат утре. 

 

За мене с нежност вечно ще блести 

на римите кристалният строеж, 

щом в ритъма от майстор е заплетен. 

 

Ефирна красота! Не просто стих! 

Погледнеш ли отблизо, ще речеш, 

че малка скъпоценност е сонетът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Със закъснение виждам, че този стих е в "Избор на редактора", за което благодаря! Радвам се, че тази форма, считана от мнозина за отживяла, все още има на кого да се харесва.
  • Браво! Класическите форми са истинската поезия.
  • Симпатично и романтично.
    А, то било младо маце - затова е толкова поетично.
  • Ти си наистина майстор и с прецизна точност на доказал се ювелир твориш от думите чудеса, Петя!🌹 Възхитих се на бижуто в кутийката! Всичко написано от теб има особена ценност, затова те поздравявам! ❤️

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...