21 янв. 2020 г., 08:16

Сонетът

2.2K 6 14

… и сякаш на кутийка за бижута 

с надежда вдигам лекия капак. 

С прецизност ювелирна, някой пак 

създал е прелест, никъде нечута. 

 

Твореца ще дамгосат днес, че луд е – 

в обков от смисъл да открива как 

се вграждат думите и всеки знак. 

Нормален може да го сметнат утре. 

 

За мене с нежност вечно ще блести 

на римите кристалният строеж, 

щом в ритъма от майстор е заплетен. 

 

Ефирна красота! Не просто стих! 

Погледнеш ли отблизо, ще речеш, 

че малка скъпоценност е сонетът!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Със закъснение виждам, че този стих е в "Избор на редактора", за което благодаря! Радвам се, че тази форма, считана от мнозина за отживяла, все още има на кого да се харесва.
  • Браво! Класическите форми са истинската поезия.
  • Симпатично и романтично.
    А, то било младо маце - затова е толкова поетично.
  • Ти си наистина майстор и с прецизна точност на доказал се ювелир твориш от думите чудеса, Петя!🌹 Възхитих се на бижуто в кутийката! Всичко написано от теб има особена ценност, затова те поздравявам! ❤️

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...