Сонетът
… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е –
в обков от смисъл да открива как
се вграждат думите и всеки знак.
Нормален може да го сметнат утре.
За мене с нежност вечно ще блести
на римите кристалният строеж,
щом в ритъма от майстор е заплетен.
Ефирна красота! Не просто стих!
Погледнеш ли отблизо, ще речеш,
че малка скъпоценност е сонетът!
© Петя Павлова All rights reserved.
