19 февр. 2012 г., 20:09

Спасение

934 0 0

В златна кула злото заключи едно дете.

То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.

В ден, когато времето летеше,

в миг на слабост във света.

През прозорците от сълзи

влезна тихо любовтта.

И ръка подаде  топла,

дръпна тъжното дете,

кулата със вик събори

и му даде къс небе.

Силата на светлината

беше чиста, но  опасна -

то израстна.

Но в очите му  красиви

облаци незнайно сиви

се загнездиха  и

всичко  закриха.

Свикнало на тъмнина,

то внезапно ослепя...

Но сърцето му туптеше

още будно беше..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...