В златна кула злото заключи едно дете.
То порасна като цвете, но не виждаше широкото небе.
В ден, когато времето летеше,
в миг на слабост във света.
През прозорците от сълзи
влезна тихо любовтта.
И ръка подаде топла,
дръпна тъжното дете,
кулата със вик събори
и му даде къс небе.
Силата на светлината
беше чиста, но опасна - ...