23 янв. 2013 г., 09:09

Спасение

608 0 4

 

 

                                Спасение

 

 

               С омразата бях на минута разстояние.

               Говори се, че винаги ще бъде сила.

               Не разбрах аз тази дума - разкаяние,

               дори когато обичта се беше скрила.

               Помислих си, че тя ме е предала.

               Но пак, отново, тайно ме спасила.

                От смъртта, която ме окраде,

               тя в земята спомен скъп укрила.

                Омразата по пътя се продаде.

                 Мен обичта ме беше приютила.

                С омразата печелеха и милиони даже,

                но никой, никога не я нарече - мила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...