23.01.2013 г., 9:09

Спасение

607 0 4

 

 

                                Спасение

 

 

               С омразата бях на минута разстояние.

               Говори се, че винаги ще бъде сила.

               Не разбрах аз тази дума - разкаяние,

               дори когато обичта се беше скрила.

               Помислих си, че тя ме е предала.

               Но пак, отново, тайно ме спасила.

                От смъртта, която ме окраде,

               тя в земята спомен скъп укрила.

                Омразата по пътя се продаде.

                 Мен обичта ме беше приютила.

                С омразата печелеха и милиони даже,

                но никой, никога не я нарече - мила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...