23.01.2013 г., 9:09

Спасение

606 0 4

 

 

                                Спасение

 

 

               С омразата бях на минута разстояние.

               Говори се, че винаги ще бъде сила.

               Не разбрах аз тази дума - разкаяние,

               дори когато обичта се беше скрила.

               Помислих си, че тя ме е предала.

               Но пак, отново, тайно ме спасила.

                От смъртта, която ме окраде,

               тя в земята спомен скъп укрила.

                Омразата по пътя се продаде.

                 Мен обичта ме беше приютила.

                С омразата печелеха и милиони даже,

                но никой, никога не я нарече - мила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...