Спасение
С омразата бях на минута разстояние.
Говори се, че винаги ще бъде сила.
Не разбрах аз тази дума - разкаяние,
дори когато обичта се беше скрила.
Помислих си, че тя ме е предала.
Но пак, отново, тайно ме спасила.
От смъртта, която ме окраде,
тя в земята спомен скъп укрила.
Омразата по пътя се продаде.
Мен обичта ме беше приютила.
С омразата печелеха и милиони даже,
но никой, никога не я нарече - мила.
© Виолета Томова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
