17 мар. 2013 г., 14:35

Спасение

1.9K 0 45

 

Не искам друг да ме спасява

и да събира мойте грешки.

Не искам да се вдига врява,

че "да грешим е по човешки."

Ровя с длани във пръстта

и в сребърния свещник на небето.

Не ме устройва мисълта,

че на земята всичко е прието.

Не онази блудница, гола, непризната,

разпиляла мимолетни пеперуди

и набързо хванала гората,

за да яхне вихрогоните си луди -

една любов, добра и търпелива,

която ни бере като цветя,

донесена от вятъра, от старата му грива,

спасила би ме тя и само тя.

Една любов, всички други надживяла,

мълчаливо в сърцето ми да влиза.

На истината аромата си отдала,

без гирлянди, само с бялата си риза.

 

Спасила би ме тя и само тя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...