17.03.2013 г., 14:35 ч.

Спасение 

  Поезия » Любовна
1512 0 46

 

Не искам друг да ме спасява

и да събира мойте грешки.

Не искам да се вдига врява,

че "да грешим е по човешки."

Ровя с длани във пръстта

и в сребърния свещник на небето.

Не ме устройва мисълта,

че на земята всичко е прието.

Не онази блудница, гола, непризната,

разпиляла мимолетни пеперуди

и набързо хванала гората,

за да яхне вихрогоните си луди -

една любов, добра и търпелива,

която ни бере като цветя,

донесена от вятъра, от старата му грива,

спасила би ме тя и само тя.

Една любов, всички други надживяла,

мълчаливо в сърцето ми да влиза.

На истината аромата си отдала,

без гирлянди, само с бялата си риза.

 

Спасила би ме тя и само тя.

 

© Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??