Спасение
Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце
и колко празнота изпитвам нощем
това го знаем само аз и... те –
прозорците, които светят още.
Да, може би онази позитивност
потопът я повлече вдън земя.
Дори и глупавата ми наивност
най-сетне се стопи. И в самота
отмервам, като часови на пост
красивите ми сънища... пропуснати.
За старата любов да вдигнем тост!
И "щастието" с изкривени устни.
Нима такъв живот живеят всички?
Създавайки измислен рай от митове...
Да, аз съм сива, но... съм без кавички!
Сърцето и душата ми са в щитове
стърчащи от забитите ножове,
но няма страшно! Имам две очи...
На моя син. И знам, че той готов е
след сто потопа пак да ме спаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
