Avis (Павлина Соколова)
362 968
9 мая 2017 г., 23:38

Спасение 

  Поэзия
464 5 13

 

Да, днес светът ми е полуразбит.
Останаха ми две очи надежда.
Те светят като клечици кибрит...
(Поне синът ми с обич ме поглежда.)
Но как боли проклетото сърце
и колко празнота изпитвам нощем
това го знаем само аз и... те – 
прозорците, които светят още.
Да, може би онази позитивност
потопът я повлече вдън земя.
Дори и глупавата ми наивност
най-сетне се стопи. И в самота
отмервам, като часови на пост
красивите ми сънища... пропуснати.
За старата любов да вдигнем тост!
И "щастието" с изкривени устни.
Нима такъв живот живеят всички?
Създавайки измислен рай от митове...
Да, аз съм сива, но... съм без кавички!
Сърцето и душата ми са в щитове
стърчащи от забитите ножове, 
но няма страшно! Имам две очи...
На моя син. И знам, че той готов е
след сто потопа пак да ме спаси.

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??