20 нояб. 2013 г., 20:36

Спасението

615 0 0

Не отивам - все още - към рая.

Грешен съм - и пак ще греша.

Ала искам - дори преди края -

да спася още нечия душа.

 

Не, не искам безсмъртие лесно.

Или искам го - но не за мен.

Но помагам на хората свестни -

въпреки че не съм смирен.

 

Ако трябва - ще вляза във ада.

И бездруго бях там неведнъж.

Но не чакам отплата, награда -

а постъпвам така - като мъж.

 

Ако трябва - ще стисна тъмата

за самия ù черен гушляк.

Но воювам - и заради светлината

ще нагазя най-тъмния мрак.

 

Неведнъж смъртта съм я срещал -

но не ù правя мили очи...

Неведнъж съм поемал на плещи

товар - какъвто дори не личи.

 

Зная - вие и това ще ми кажете:

Не е дошъл подходящият миг.

Но за мен всеки миг подходящ е -

разсъждавам като войник.

 

И се връщам, и следвам дълга си.

Ще се върна - когато реша.

Но помагам - на всеки закъсал.

И измъквам я всяка душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...