Спасението

Не отивам - все още - към рая.

Грешен съм - и пак ще греша.

Ала искам - дори преди края -

да спася още нечия душа.

Не, не искам безсмъртие лесно.

Или искам го - но не за мен.

Но помагам на хората свестни -

въпреки че не съм смирен.

Ако трябва - ще вляза във ада.

И бездруго бях там неведнъж.

Но не чакам отплата, награда -

а постъпвам така - като мъж.

Ако трябва - ще стисна тъмата

за самия ù черен гушляк.

Но воювам - и заради светлината

ще нагазя най-тъмния мрак.

Неведнъж смъртта съм я срещал -

но не ù правя мили очи...

Неведнъж съм поемал на плещи

товар - какъвто дори не личи.

Зная - вие и това ще ми кажете:

Не е дошъл подходящият миг.

Но за мен всеки миг подходящ е -

разсъждавам като войник.

И се връщам, и следвам дълга си.

Ще се върна - когато реша.

Но помагам - на всеки закъсал.

И измъквам я всяка душа.