Не отивам - все още - към рая.
Грешен съм - и пак ще греша.
Ала искам - дори преди края -
да спася още нечия душа.
Не, не искам безсмъртие лесно.
Или искам го - но не за мен.
Но помагам на хората свестни -
въпреки че не съм смирен.
Ако трябва - ще вляза във ада.
И бездруго бях там неведнъж.
Но не чакам отплата, награда -
а постъпвам така - като мъж.
Ако трябва - ще стисна тъмата
за самия ù черен гушляк.
Но воювам - и заради светлината
ще нагазя най-тъмния мрак.
Неведнъж смъртта съм я срещал -
но не ù правя мили очи...
Неведнъж съм поемал на плещи
товар - какъвто дори не личи.
Зная - вие и това ще ми кажете:
Не е дошъл подходящият миг.
Но за мен всеки миг подходящ е -
разсъждавам като войник.
И се връщам, и следвам дълга си.
Ще се върна - когато реша.
Но помагам - на всеки закъсал.
И измъквам я всяка душа.
© Стефан Янев Всички права запазени