Спасител

30 мая 2008 г., 18:53

Поэзия

1120 0 2

Душата ми страда, душата ми плаче.
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?

Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица,
едва тогава в тази бистра човешка сълза,
ще видиш ти и скръбната моя душа.
И ако магията на любовта не те напусне на часа,
тогава може би ще ме спасиш от ориста, обляна с тъга.

Тогава аз теб ще нарека спасител на моята душа
и искряща звездица на нашата нова съдба.
Ще затворя очи и за миг ще поискам да бъдем
една капка от онази езерна вода,
която всяка нощ я гали светлата лунна дъга.

Тогава ще бъда щастлива,

щастлива, че веч аз съм жива!

Спасител

Свързани произведения

Комментарии

Предложения