May 30, 2008, 6:53 PM

Спасител 

  Poetry
1009 0 2
Душата ми страда, душата ми плаче.
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?

Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица,
едва тогава в тази бистра човешка сълза,
ще видиш ти и скръбната моя душа.
И ако магията на любовта не те напусне на часа,
тогава може би ще ме спасиш от ориста, обляна с тъга.

Тогава аз теб ще нарека спасител на моята душа
и искряща звездица на нашата нова съдба.
Ще затворя очи и за миг ще поискам да бъдем
една капка от онази езерна вода,
която всяка нощ я гали светлата лунна дъга.

Тогава ще бъда щастлива,

щастлива, че веч аз съм жива!

© Елена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??