May 30, 2008, 6:53 PM

Спасител

  Poetry
1.4K 0 2
Душата ми страда, душата ми плаче.
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?

Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица,
едва тогава в тази бистра човешка сълза,
ще видиш ти и скръбната моя душа.
И ако магията на любовта не те напусне на часа,
тогава може би ще ме спасиш от ориста, обляна с тъга.

Тогава аз теб ще нарека спасител на моята душа
и искряща звездица на нашата нова съдба.
Ще затворя очи и за миг ще поискам да бъдем
една капка от онази езерна вода,
която всяка нощ я гали светлата лунна дъга.

Тогава ще бъда щастлива,

щастлива, че веч аз съм жива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...