Спасител
Ти пропуск ли искаш за тази тъма,
не те ли е страх, че с мен ще попаднеш в беда?
Ако в лунен лъч пребъдеш и докоснеш езерната вода,
около която играят самодиви с ангелски лица,
едва тогава в тази бистра човешка сълза,
ще видиш ти и скръбната моя душа.
И ако магията на любовта не те напусне на часа,
тогава може би ще ме спасиш от ориста, обляна с тъга.
Тогава аз теб ще нарека спасител на моята душа
и искряща звездица на нашата нова съдба.
Ще затворя очи и за миг ще поискам да бъдем
една капка от онази езерна вода,
която всяка нощ я гали светлата лунна дъга.
Тогава ще бъда щастлива,
щастлива, че веч аз съм жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Иванова Всички права запазени