Спасителна жилетка
Заедно по течението ние гребем,
няма какво да ни спре,
защото подготвени сме, решени брега да зърнем.
Далеч от всички,
насред нищото,
ние сме си всичко,
нищо не ще ни липсва.
Радиото трепти,
но по-силно твоят глас звучи,
дори когато тихо шепнеш ти.
Пресякохме и бързеи,
бурните води не успяха да ни преобърнат,
но защо спря да гребеш?
Заедно в тихите води
аз се наслаждавах,
но внезапно,
незнайно защо,
аз се нуждая от спасителна жилетка.
© Емануел Все права защищены