Jul 14, 2019, 10:41 AM

Спасителна Жилетка

  Poetry » Love
887 0 0

Спасителна жилетка

 

Заедно по течението ние гребем,

няма какво да ни спре,

защото подготвени сме, решени брега да зърнем.

Далеч от всички,

насред нищото,

ние сме си всичко,

нищо не ще ни липсва.

Радиото трепти,

но по-силно твоят глас звучи,

дори когато тихо шепнеш ти.

Пресякохме и бързеи,

бурните води не успяха да ни преобърнат,

но защо спря да гребеш?

Заедно в тихите води

аз се наслаждавах,

но внезапно,

незнайно защо,

аз се нуждая от спасителна жилетка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емануел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...