Спести си, моля, думите прекрасни...
Спести си, моля, думите прекрасни.
Не ще ги чуя аз за първи път.
А те за теб за някак си безценни
и ще е грях за мен да се хабят.
Недей ме гледа с този търсещ поглед.
И той ми е болезнено познат.
А с него надали ще видиш
дори прашинка в непрогледния ми мрак.
Недей се вслушваш в многото ми думи,
аз често си говоря, ей така,
а загуба на време е да мислиш ...