Спи, стара майко
С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво
при плетивата в своя скрин
изтритата почти до сиво
моряшка снимка. Свиден син.
Той по земите запиля се
и сигурно щастлив е щом,
да я забрави е съгласен,
жена си има, куче, дом...
Проблясват куките, сияят,
а пред очите пада мрак...
А тя си мисли: — "Преди края,
дай, Боже, да го видя пак!
Поне да звънне! Ден рожден е!
Как бързо остарях и аз!
Да каже – мислил е за мене,
да чуя милия му глас!"
Денят полека в нощ прелива
луната – бял уханен крин...
Спи, стара майко и щастлива,
прегръщай мъртвия си син...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
