Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
Aug 28, 2022, 7:44 PM

Спи, стара майко 

  Poetry » Other
411 15 24

С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.

Години къта търпелѝво
при плетивата в своя скрин
изтритата почти до сиво
моряшка снимка. Свиден син.

Той по земите запиля се
и сигурно щастлив е щом,
да я забрави е съгласен,
жена си има, куче, дом...

Проблясват куките, сияят,
а пред очите пада мрак...
А тя си мисли: — "Преди края,
дай, Боже, да го видя пак!

Поне да звънне! Ден рожден е!
Как бързо остарях и аз!
Да каже – мислил е за мене,
да чуя милия му глас!"

Денят полека в нощ прелива
луната – бял уханен крин...
Спи, стара майко и щастлива,
прегръщай мъртвия си син...  

   
 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??