Пропадам… В разноцветната спирала
докосвам с пръсти парещите нощи.
Животът, като пумпал, до премала
върти се пред очите ми. Разкошен…
Пропадам… И сред облаци от думи,
намокрили до дъно тишината,
се плъзгам по стената помежду ни.
И бавно кондензирам в хладината.
Пропадам… Мимолетни чувства
разливат се римувано в кръвта ми.
Защо ме гониш? И да бягам - късно е.
В сърцето ми е вечност, не разбра ли? ...