7 июн. 2007 г., 21:52

Споделени мисли

958 0 5
 

                                                   



Ти знаеш, че ще  чакам винаги -

където и да си... с когото и да си... с която и да си...

Ти знаеш, че ще  чакам винаги -

минути, часове... дори и дни.

Ти знаеш, че ме има винаги -

за нарисувана усмивка и за застинала целувка...

Ти знаеш, че ме има винаги -  

за желани думи, изгубени във вихъра на реалността...

Ти знаеш, че ме има винаги -

за проза и за рима...

Ти знаеш, че ме има винаги -

за истини и за жадувани лъжи...

Ти знаеш, че всички приказки свършват щастливо...

А тази невероятна, случайна приказка ще има ли някога край?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма как да не си творец...!!!
    Комплименти за стиха!
  • Чувствам се различно ...и вълшебно!Радвам се , че ви открих ...случайно!Благодаря на всички за подкрепата!Познавам себе си - не съм творец,но с вас може и да се опитам да полетя!
  • Добре дошла при нас Габи!
    Поздрав за прекрасния стих!
  • Нека те има,но и само хубави неща вече да се случват!
    Нека винаги те има!!!Поздрав и прегръдка!
  • Много всеотдайно и женствено нежно...Хубаво Е!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...