Jun 7, 2007, 9:52 PM

Споделени мисли

  Poetry
956 0 5
 

                                                   



Ти знаеш, че ще  чакам винаги -

където и да си... с когото и да си... с която и да си...

Ти знаеш, че ще  чакам винаги -

минути, часове... дори и дни.

Ти знаеш, че ме има винаги -

за нарисувана усмивка и за застинала целувка...

Ти знаеш, че ме има винаги -  

за желани думи, изгубени във вихъра на реалността...

Ти знаеш, че ме има винаги -

за проза и за рима...

Ти знаеш, че ме има винаги -

за истини и за жадувани лъжи...

Ти знаеш, че всички приказки свършват щастливо...

А тази невероятна, случайна приказка ще има ли някога край?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма как да не си творец...!!!
    Комплименти за стиха!
  • Чувствам се различно ...и вълшебно!Радвам се , че ви открих ...случайно!Благодаря на всички за подкрепата!Познавам себе си - не съм творец,но с вас може и да се опитам да полетя!
  • Добре дошла при нас Габи!
    Поздрав за прекрасния стих!
  • Нека те има,но и само хубави неща вече да се случват!
    Нека винаги те има!!!Поздрав и прегръдка!
  • Много всеотдайно и женствено нежно...Хубаво Е!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...