Споделено

aap (Ангел)
863 3590

14 мая 2014 г., 21:31

Поэзия » Гражданская

315 0 2

Когато всичко се обърка,

когато хич не ти върви.

Когато изход няма...

Към надеждата очи вдигни.

За надежда ти ръце подай.

И скромно от душа си пожелай...

Да намериш изхода, човече,

да заживееш по-нормално вече.

И нека слънце заблести,

и нека всичко освети.

И нека свършат вече

мъките, човече!?

Защо, когато тръгнеш нанадолу,

летиш стремглаво все назад?

И падаш там на дъното кораво,

разбит като кристален съд...

След туй ще трябва много време

отново да се възродиш;

И чак тогава, ако можеш,

отново ще се покачиш.

А там нагоре всичко е стъкло!!!

То хлъзгаво е като лед;

И студ от дъното кораво

във костите ти ще шепти.

Че паднеш ли отново...

Вече никога не ще се покачиш.