Споделено

May 14, 2014, 9:31 PM

Poetry » Civilian

411 0 2

Когато всичко се обърка,
когато хич не ти върви.
Когато изход няма...
Към надеждата очи вдигни.
За надежда ти ръце подай.
И скромно от душа си пожелай...
Да намериш изхода, човече,
да заживееш по-нормално вече.
И нека слънце заблести,
и нека всичко освети.
И нека свършат вече
мъките, човече!? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Споделено

Want to read more?

Random works