Споделено

aap (Ангел)
921 3578

May 14, 2014, 9:31 PM

Poetry » Civilian

363 0 2

Когато всичко се обърка,

когато хич не ти върви.

Когато изход няма...

Към надеждата очи вдигни.

За надежда ти ръце подай.

И скромно от душа си пожелай...

Да намериш изхода, човече,

да заживееш по-нормално вече.

И нека слънце заблести,

и нека всичко освети.

И нека свършат вече

мъките, човече!?

Защо, когато тръгнеш нанадолу,

летиш стремглаво все назад?

И падаш там на дъното кораво,

разбит като кристален съд...

След туй ще трябва много време

отново да се възродиш;

И чак тогава, ако можеш,

отново ще се покачиш.

А там нагоре всичко е стъкло!!!

То хлъзгаво е като лед;

И студ от дъното кораво

във костите ти ще шепти.

Че паднеш ли отново...

Вече никога не ще се покачиш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aap (Ангел)

2014-05-16T17:29:33+03:00

Благодаря за мен бе удоволствие да го споделя с вас.
joyce (Анна Банчева)

2014-05-15T21:53:59+03:00

И вярно, и красиво поднесено! Поздрави, Ангел!