Споделено
Когато всичко се обърка,
когато хич не ти върви.
Когато изход няма...
Към надеждата очи вдигни.
За надежда ти ръце подай.
И скромно от душа си пожелай...
Да намериш изхода, човече,
да заживееш по-нормално вече.
И нека слънце заблести,
и нека всичко освети.
И нека свършат вече
мъките, човече!?
Защо, когато тръгнеш нанадолу,
летиш стремглаво все назад?
И падаш там на дъното кораво,
разбит като кристален съд...
След туй ще трябва много време
отново да се възродиш;
И чак тогава, ако можеш,
отново ще се покачиш.
А там нагоре всичко е стъкло!!!
То хлъзгаво е като лед;
И студ от дъното кораво
във костите ти ще шепти.
Че паднеш ли отново...
Вече никога не ще се покачиш.
© Ангел All rights reserved.
