aap (Ангел)
921 3578
14.05.2014 г., 21:31 ч.

Споделено 

  Поезия » Гражданска
360 0 2

Когато всичко се обърка,

когато хич не ти върви.

Когато изход няма...

Към надеждата очи вдигни.

    

За надежда ти ръце подай.

И скромно от душа си пожелай...

Да намериш изхода, човече,

да заживееш по-нормално вече.

      

И нека слънце заблести,

и нека всичко освети.

И нека свършат вече

мъките, човече!?

    

Защо, когато тръгнеш нанадолу,

летиш стремглаво все назад?

И падаш там на дъното кораво,

разбит като кристален съд...

      

След туй ще трябва много време

отново да се възродиш;

И чак тогава, ако можеш,

отново ще се покачиш.

    

А там нагоре всичко е стъкло!!!

То хлъзгаво е като лед;

И студ от дъното кораво 

във костите ти ще шепти.

    

Че паднеш ли отново...

Вече никога не ще се покачиш.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за мен бе удоволствие да го споделя с вас.
  • И вярно, и красиво поднесено! Поздрави, Ангел!
Предложения
: ??:??