СПОДЕЛЕНО
на жена ми
Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена.
Аз на Бога се кланям,
но във твойте очи
виждам светло начало
и реални мечти.
Ненагледна ти моя,
запази тишина.
Аз без тебе не мога,
ти си моя жена.
Ти си моето слънце,
в мрака мой - светлина,
по-прекрасна от всички
превъзходни неща.
Коленича пред тебе,
цвете мое, нали
във живота не може
сам човек да върви...
Споделила съдбата
и подала ръка,
мен избра за приятел
и на сина ни - баща...
Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена.
Аз на Бога се кланям,
но във твойте очи
виждам светло начало
и реални мечти.
Ненагледна ти моя,
запази тишина.
Аз без тебе не мога,
ти си моя жена.
Ти си моето слънце,
в мрака мой - светлина,
по-прекрасна от всички
превъзходни неща.
Коленича пред тебе,
цвете мое, нали
във живота не може
сам човек да върви...
Споделила съдбата
и подала ръка,
мен избра за приятел
и на сина ни - баща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
