Jul 20, 2007, 4:56 PM

СПОДЕЛЕНО

  Poetry
884 0 17
на жена ми                         

Ти си много красива,
ти си много добра,
ти си моята първа
и последна жена.
Аз на Бога се кланям,
но във твойте очи
виждам светло начало
и реални мечти.
Ненагледна ти моя,
запази тишина.
Аз без тебе не мога,
ти си моя жена.
Ти си моето слънце,
в мрака мой - светлина,
по-прекрасна от всички
превъзходни неща.
Коленича пред тебе,
цвете мое, нали
във живота не може
сам човек да върви...
Споделила съдбата
и подала ръка,
мен избра за приятел
и на сина ни - баща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...