Споделено на прозореца

Прозореца отварям и поглеждам,

безкрайно красива днес е нощта...

Нямам нужда от съжаление и надежда,

затова че съм все сама...

Не ме целува никой всеки ден,

но повярвайте ми, това нищо не означава,

след като сърцето лудо бие в мен

и как се вълнува нямате представа...

Да, нощем никого не ме прегръща,

но защо ми е като не се страхувам,

насън цялото ми същество се преобръща...

Имате ли идея, аз какво сънувам?

Какво като нямам приятелско рамо,

на което да се облягам и да плача,

на мен ми стига мисълта само,

че за някого всичко знача...

Не ми купува никого цветя,

но подарените от него вкъщи гледам

и чета в писмата му такива неща,

пред които всеки подарък бледнее...

Далече е, но ще се върне,

щом се обичаме от друго не се нуждая...

Задуха вятър, май иска с него да ме прегърне,

прозорецът отворен ще оставя...

24.09.2012