Dec 13, 2013, 8:28 PM

Споделено на прозореца

  Poetry » Love
496 0 0

Споделено на прозореца

 

Прозореца отварям и поглеждам,

безкрайно красива днес е нощта...

Нямам нужда от съжаление и надежда,

затова че съм все сама...

 

Не ме целува никой всеки ден,

но повярвайте ми, това нищо не означава,

след като сърцето лудо бие в мен

и как се вълнува нямате представа...

 

Да, нощем никого не ме прегръща,

но защо ми е като не се страхувам,

насън цялото ми същество се преобръща...

Имате ли идея, аз какво сънувам?

 

Какво като нямам приятелско рамо,

на което да се облягам и да плача,

на мен ми стига мисълта само,

че за някого всичко знача...

 

Не ми купува никого цветя,

но подарените от него вкъщи гледам

и чета в писмата му такива неща,

пред които всеки подарък бледнее...

 

Далече е, но ще се върне,

щом се обичаме от друго не се нуждая...

Задуха вятър, май иска с него да ме прегърне,

прозорецът отворен ще оставя...

 

24.09.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...