Споделено на прозореца
Прозореца отварям и поглеждам,
безкрайно красива днес е нощта...
Нямам нужда от съжаление и надежда,
затова че съм все сама...
Не ме целува никой всеки ден,
но повярвайте ми, това нищо не означава,
след като сърцето лудо бие в мен
и как се вълнува нямате представа...
Да, нощем никого не ме прегръща,
но защо ми е като не се страхувам,
насън цялото ми същество се преобръща...
Имате ли идея, аз какво сънувам?
Какво като нямам приятелско рамо,
на което да се облягам и да плача,
на мен ми стига мисълта само,
че за някого всичко знача...
Не ми купува никого цветя,
но подарените от него вкъщи гледам
и чета в писмата му такива неща,
пред които всеки подарък бледнее...
Далече е, но ще се върне,
щом се обичаме от друго не се нуждая...
Задуха вятър, май иска с него да ме прегърне,
прозорецът отворен ще оставя...
24.09.2012
© Радослава Михайлова Всички права запазени