13.12.2013 г., 20:28

Споделено на прозореца

497 0 0

Споделено на прозореца

 

Прозореца отварям и поглеждам,

безкрайно красива днес е нощта...

Нямам нужда от съжаление и надежда,

затова че съм все сама...

 

Не ме целува никой всеки ден,

но повярвайте ми, това нищо не означава,

след като сърцето лудо бие в мен

и как се вълнува нямате представа...

 

Да, нощем никого не ме прегръща,

но защо ми е като не се страхувам,

насън цялото ми същество се преобръща...

Имате ли идея, аз какво сънувам?

 

Какво като нямам приятелско рамо,

на което да се облягам и да плача,

на мен ми стига мисълта само,

че за някого всичко знача...

 

Не ми купува никого цветя,

но подарените от него вкъщи гледам

и чета в писмата му такива неща,

пред които всеки подарък бледнее...

 

Далече е, но ще се върне,

щом се обичаме от друго не се нуждая...

Задуха вятър, май иска с него да ме прегърне,

прозорецът отворен ще оставя...

 

24.09.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...