Споделих ли?

Споделих ли, че липсваш ми вече?

И няма да питам дали теб изтезава те моята липса...

Търпеливо очаквам часовете, отредени за мене,

а всъщност наум да те викам не спирам.

Споделих ли, че нощем сънувам те вече?

И няма да питам облечена ли идвам при тебе.

Достатъчно е да знаеш, че галя  те нежно,

изпивам дъха ти и мъжката същност.

А казах ли, че искам те ненаситно и диво?

Няма да питам дали желаеш ме тайно, прикрита...

Изгаря  ми тялото вече,

вземи ме, единствена, искряща в червено поквара.

Споделих ли, че зная за тебе какво съм

и колко дълго ще е жива страстта ти към мене.

Споделих ли, че колкото и време да имам,

то е само за тебе.

Споделих ли?

Споделих ли, че всички от тебе ме пазят,

а аз към пламъка ти бягам смело.

Споделих ли, че всяка друга от страх би се свила,

а аз съм благодарна, че тебе те има...

Че жива ме правиш...

Че имаш очи и за мене.